Какво е да си жена и да преподаваш на млади араби?
ДВ: От 30 години преподавате немски на бежанци и мигранти. Какви са тези хора, по какъв начин наподобява през днешния ден един Ваш клас?
Гудрун Мекер: Моите възпитаници са от разнообразни страни и разнообразни религии. В часовете това няма значение, с изключение на в обособени случаи - например по време на Рамазана. Тогава някои от учениците си мислят, че могат да изкръшкат, тъй като по този начин им е по-удобно. Те не могат и да учат като хората, тъй като са тежко изтощени - нали през целия ден нямат право да пият вода. Отсъствията поради религиозни празници обаче са неразрешени. Забранено е също по този начин да се молят по време на час. В езиковата школа се намираме в публично, а не в религиозно пространство. Макар че е частна, тази школа е подчинена на разпоредбите на Федералната работа за мигрантите и бежанците.
Дъждовни води: А какви са по-точно учениците: повече мъже или повече дами? На каква възраст?
Мекер: Много, доста повече са младите мъже. Понякога има и мъже към 50-те, само че рядко. Жените са релативно малко.
Дъждовни води: Вие като жена имате ли някакъв проблем с тези млади мъже?
Мекер: Абсолютно никакъв! Аз даже избирам да работя с млади мъже, тъй като те имат повече възприятие за комизъм. Разбира се, това си е мое персонално мнение. Някои колежки водят чисто женски групи - и там очевидно е доста по-трудно. Жените не учат толкоз бързо. Първо, тъй като множеството от тях (особено дамите от Еритрея) нормално нямат никакво обучение. И второ, тъй като не са амбициозни. Но когато в групата има мъже, те дърпат напред и останалите.
Дъждовни води: Без проблем ли Ви възприемат тези млади мъже като учителка?
Мекер: Без никакъв проблем. Но има колежки, на които им е мъчно. Според мен учителката преди всичко би трябвало да се наложи като персона. Това е един сложен баланс. Трябва да имаш престиж, само че в това време е значимо да се сътвори и занимателна атмосфера с учениците. Е, не прекомерно занимателна, несъмнено. И не на последно място - трябва да си хуманен. До тази комбинация от разнообразни съставни елементи човек се добира само с помощта на дълъг опит. Но умееш ли го това - гледат те в очите. По-младите учителки, които идват непосредствено от университета, първоначално срещат огромни компликации. Аз от дълго време съм осъзнала, че би трябвало непременно да се наложа. Строга съм, само че постоянно се вслушвам и в проблемите им. В същото време съм и доста внимателна, тъй като знам, че не трябва да се има вяра на всичко, което ми описват.
Дъждовни води: Значи сте си построили престиж, който младите мъже одобряват?
Мекер: Е, от време на време първоначално се бунтуват. Но какво да ги правиш, та те са съвсем деца, 20-годишни еритрейци без никакъв опит… С младите сирийци обаче е друго. Те през цялото време добре знаят: аз съм учителката, а те са учениците, които желаят да научат нещо. Вярно, един път имах и обстановка на спор. Една млада и доста религиозна сирийка не желаеше да ме одобри като учителка и стана даже нападателна. Но, забележете, това беше жена, а не млад мъж.
Дъждовни води: Казахте, че от време на време става дума и за персонални проблеми…
Мекер: Гледам да се държа настрана от такива диалози. Е, в междучасията от време на време пораждат и такива въпроси, само че не и по време на час. По време на образователните занятия виждам да им приказвам за политика, да им изяснявам по какъв начин наподобява този свят. Че той не се състои единствено от Сирия и Германия, че има още доста други страни. Често преглеждам с тях картата на света и ги карам да ми показват една или друга страна. И с шок откривам какъв брой малко знаят, в това число и за политиката. Те просто са щастливи, че са избягали от войната и не желаят нищо друго, с изключение на добър живот в Германия. Но по какъв начин се построява този добър живот и че причина за него е да има общество - за множеството от тях това е напълно нова мисъл. От Германия те просто чакат да им реши персоналните проблеми, а не да ги включи в едно общество, към което да дават своя принос.
Дъждовни води: А защо тъкмо си говорите в междучасията?
Мекер: Жените нормално са по-отворени. Мъжете - като мъжете по целия свят - се държат настрани от личните диалози. Техните въпроси нормално са на практика: кой ще им заплати билетите за градския превоз, по какъв начин да попълнят един или различен формуляр, който не схващат. Моите ученички и възпитаници от арабските страни са доста гостоприемни и все ме канят на посетители. На няколко пъти вървях, само че бързо разбрах, че няма смисъл, че това е просто обред, че не се открива контакт. Защо го вършат въобще - това и до през днешния ден е мистерия за мен. Те не желаят да се отворят, а това е тъжно…
Дъждовни води: Може би виждат във Ваше лице само учителката?
Мекер: Най-добрият вид учителка, който познавам, е майчинският вид: дами, които все пак са и строги. Това е най-ефикасното, то работи най-добре изключително при младите мъже: хем майчинско отношение (но в прецизни граници), хем суровост, от която имат потребност. Скръцваш със зъби и казваш: „ Всеки ден в 8:00 да си тук! ". И в случай че той на няколко пъти ти се яви чак в 8:10 - веднага го нанасяш в сводката. Иначе нямаш престиж.
Дъждовни води: А по какъв начин им върви с немския?
Мекер: Средно половината ми възпитаници съумяват да вземат заключителния изпит. Но във всеки курс има и безнадеждни случаи. Такива възпитаници аз просто се пробвам да ги насърчавам, че един ден ще се научат най-малко да четат. Но не е единствено езикът - има и още нещо доста значимо. За тях това е неповторима опция да се съберат с хора от други религии и националности и да образуват дружно някаква общественост. Тази общественост се оказва за тях нещо в действителност скъпо.
Дъждовни води: А няма ли сред тях и напрежения - политически, етнически, религиозни?
Мекер: В редки случаи има, само че аз незабавно приключвам сходни диалози - в това отношение съм доста строга. Когато понапреднат с езика, повеждам с тях и политически диалози - най-вече за разделянето сред страна и вяра и сходни тематики. Разбира се, не мога да надникна в главите им и да схвана какво мислят по въпроса. Но те добре знаят какво им е преференциално да приказват - в това отношение не си върша никакви илюзии.
Дъждовни води: Но те може би беседват и между тях, на своите езици?
Мекер: По време на час - не. Забранено е. Е, когато нещо не схващат, могат да си оказват помощ взаимно на арабски. Това им позволявам, само че единствено за малко. И бързо приключвам такива диалози.
Гудрун Мекер с Александър Андреев от Българската редакция на Дъждовни води
Дъждовни води: По време на часовете става ли дума за немския метод на живот, за такива неща, които учениците вероятно не одобряват: да се яде свинско месо, да се пие алкохол, а дамите да вървят разголени?
Мекер: Дискусии по такива тематики не провеждам, просто им оповестявам обстоятелствата. Казвам примерно: Вие може да не приемате яденето на свинско месо, само че у нас всеки яде каквото желае. Мъжете и дамите са равни. У нас един мъж или една жена имат право да сключат брак единствено с един сътрудник. А децата са длъжни да вървят на учебно заведение, другояче полицията незабавно ще почука на вратата ви. Накратко: срещам ги с разпоредбите в това общество.
Дъждовни води: А говорите ли за забрадки и забулване?
Мекер: Не. Ако в курсовете ми се яви напълно забулена жена (досега не се е случвало), аз просто ще я изгоня. Но полемики по този въпрос не водим.
Дъждовни води: Звучите като една в действителност строга майка…
Мекер: Когато преподавам на 20-годишни, това може и да наподобява по този начин. Много от тези младежи са оставили майките си вкъщи, а тъй като аз имам за тях огромен престиж, те може и да ме считат за нещо като ерзац-майка. Но постоянно доста внимавам, тъй като това не трябва да се позволява. Никога не ги назовавам „ момчета " примерно. Опитвам се да се оправя с тази ситуция благодарение на малко комизъм. Хуморът постоянно оказва помощ. Ако нямаш възприятие за комизъм - просто не се захващай с преподаване. Та по тази причина по време на часовете ние постоянно се майтапим - всички се смеят и работата върви.
Гудрун Мекер е германистка и авторка на детски книги, дълги години сътрудничи на публичното радио HR. В град Гисен тя преподава немски на чужденци и управлява балетната школа „ Арабеск ".
Виж всички публикации от Александър Андреев-->
Гудрун Мекер: Моите възпитаници са от разнообразни страни и разнообразни религии. В часовете това няма значение, с изключение на в обособени случаи - например по време на Рамазана. Тогава някои от учениците си мислят, че могат да изкръшкат, тъй като по този начин им е по-удобно. Те не могат и да учат като хората, тъй като са тежко изтощени - нали през целия ден нямат право да пият вода. Отсъствията поради религиозни празници обаче са неразрешени. Забранено е също по този начин да се молят по време на час. В езиковата школа се намираме в публично, а не в религиозно пространство. Макар че е частна, тази школа е подчинена на разпоредбите на Федералната работа за мигрантите и бежанците.
Дъждовни води: А какви са по-точно учениците: повече мъже или повече дами? На каква възраст?
Мекер: Много, доста повече са младите мъже. Понякога има и мъже към 50-те, само че рядко. Жените са релативно малко.
Дъждовни води: Вие като жена имате ли някакъв проблем с тези млади мъже?
Мекер: Абсолютно никакъв! Аз даже избирам да работя с млади мъже, тъй като те имат повече възприятие за комизъм. Разбира се, това си е мое персонално мнение. Някои колежки водят чисто женски групи - и там очевидно е доста по-трудно. Жените не учат толкоз бързо. Първо, тъй като множеството от тях (особено дамите от Еритрея) нормално нямат никакво обучение. И второ, тъй като не са амбициозни. Но когато в групата има мъже, те дърпат напред и останалите.
Дъждовни води: Без проблем ли Ви възприемат тези млади мъже като учителка?
Мекер: Без никакъв проблем. Но има колежки, на които им е мъчно. Според мен учителката преди всичко би трябвало да се наложи като персона. Това е един сложен баланс. Трябва да имаш престиж, само че в това време е значимо да се сътвори и занимателна атмосфера с учениците. Е, не прекомерно занимателна, несъмнено. И не на последно място - трябва да си хуманен. До тази комбинация от разнообразни съставни елементи човек се добира само с помощта на дълъг опит. Но умееш ли го това - гледат те в очите. По-младите учителки, които идват непосредствено от университета, първоначално срещат огромни компликации. Аз от дълго време съм осъзнала, че би трябвало непременно да се наложа. Строга съм, само че постоянно се вслушвам и в проблемите им. В същото време съм и доста внимателна, тъй като знам, че не трябва да се има вяра на всичко, което ми описват.
Дъждовни води: Значи сте си построили престиж, който младите мъже одобряват?
Мекер: Е, от време на време първоначално се бунтуват. Но какво да ги правиш, та те са съвсем деца, 20-годишни еритрейци без никакъв опит… С младите сирийци обаче е друго. Те през цялото време добре знаят: аз съм учителката, а те са учениците, които желаят да научат нещо. Вярно, един път имах и обстановка на спор. Една млада и доста религиозна сирийка не желаеше да ме одобри като учителка и стана даже нападателна. Но, забележете, това беше жена, а не млад мъж.
Дъждовни води: Казахте, че от време на време става дума и за персонални проблеми…
Мекер: Гледам да се държа настрана от такива диалози. Е, в междучасията от време на време пораждат и такива въпроси, само че не и по време на час. По време на образователните занятия виждам да им приказвам за политика, да им изяснявам по какъв начин наподобява този свят. Че той не се състои единствено от Сирия и Германия, че има още доста други страни. Често преглеждам с тях картата на света и ги карам да ми показват една или друга страна. И с шок откривам какъв брой малко знаят, в това число и за политиката. Те просто са щастливи, че са избягали от войната и не желаят нищо друго, с изключение на добър живот в Германия. Но по какъв начин се построява този добър живот и че причина за него е да има общество - за множеството от тях това е напълно нова мисъл. От Германия те просто чакат да им реши персоналните проблеми, а не да ги включи в едно общество, към което да дават своя принос.
Дъждовни води: А защо тъкмо си говорите в междучасията?
Мекер: Жените нормално са по-отворени. Мъжете - като мъжете по целия свят - се държат настрани от личните диалози. Техните въпроси нормално са на практика: кой ще им заплати билетите за градския превоз, по какъв начин да попълнят един или различен формуляр, който не схващат. Моите ученички и възпитаници от арабските страни са доста гостоприемни и все ме канят на посетители. На няколко пъти вървях, само че бързо разбрах, че няма смисъл, че това е просто обред, че не се открива контакт. Защо го вършат въобще - това и до през днешния ден е мистерия за мен. Те не желаят да се отворят, а това е тъжно…
Дъждовни води: Може би виждат във Ваше лице само учителката?
Мекер: Най-добрият вид учителка, който познавам, е майчинският вид: дами, които все пак са и строги. Това е най-ефикасното, то работи най-добре изключително при младите мъже: хем майчинско отношение (но в прецизни граници), хем суровост, от която имат потребност. Скръцваш със зъби и казваш: „ Всеки ден в 8:00 да си тук! ". И в случай че той на няколко пъти ти се яви чак в 8:10 - веднага го нанасяш в сводката. Иначе нямаш престиж.
Дъждовни води: А по какъв начин им върви с немския?
Мекер: Средно половината ми възпитаници съумяват да вземат заключителния изпит. Но във всеки курс има и безнадеждни случаи. Такива възпитаници аз просто се пробвам да ги насърчавам, че един ден ще се научат най-малко да четат. Но не е единствено езикът - има и още нещо доста значимо. За тях това е неповторима опция да се съберат с хора от други религии и националности и да образуват дружно някаква общественост. Тази общественост се оказва за тях нещо в действителност скъпо.
Дъждовни води: А няма ли сред тях и напрежения - политически, етнически, религиозни?
Мекер: В редки случаи има, само че аз незабавно приключвам сходни диалози - в това отношение съм доста строга. Когато понапреднат с езика, повеждам с тях и политически диалози - най-вече за разделянето сред страна и вяра и сходни тематики. Разбира се, не мога да надникна в главите им и да схвана какво мислят по въпроса. Но те добре знаят какво им е преференциално да приказват - в това отношение не си върша никакви илюзии.
Дъждовни води: Но те може би беседват и между тях, на своите езици?
Мекер: По време на час - не. Забранено е. Е, когато нещо не схващат, могат да си оказват помощ взаимно на арабски. Това им позволявам, само че единствено за малко. И бързо приключвам такива диалози.
Гудрун Мекер с Александър Андреев от Българската редакция на Дъждовни води
Дъждовни води: По време на часовете става ли дума за немския метод на живот, за такива неща, които учениците вероятно не одобряват: да се яде свинско месо, да се пие алкохол, а дамите да вървят разголени?
Мекер: Дискусии по такива тематики не провеждам, просто им оповестявам обстоятелствата. Казвам примерно: Вие може да не приемате яденето на свинско месо, само че у нас всеки яде каквото желае. Мъжете и дамите са равни. У нас един мъж или една жена имат право да сключат брак единствено с един сътрудник. А децата са длъжни да вървят на учебно заведение, другояче полицията незабавно ще почука на вратата ви. Накратко: срещам ги с разпоредбите в това общество.
Дъждовни води: А говорите ли за забрадки и забулване?
Мекер: Не. Ако в курсовете ми се яви напълно забулена жена (досега не се е случвало), аз просто ще я изгоня. Но полемики по този въпрос не водим.
Дъждовни води: Звучите като една в действителност строга майка…
Мекер: Когато преподавам на 20-годишни, това може и да наподобява по този начин. Много от тези младежи са оставили майките си вкъщи, а тъй като аз имам за тях огромен престиж, те може и да ме считат за нещо като ерзац-майка. Но постоянно доста внимавам, тъй като това не трябва да се позволява. Никога не ги назовавам „ момчета " примерно. Опитвам се да се оправя с тази ситуция благодарение на малко комизъм. Хуморът постоянно оказва помощ. Ако нямаш възприятие за комизъм - просто не се захващай с преподаване. Та по тази причина по време на часовете ние постоянно се майтапим - всички се смеят и работата върви.
Гудрун Мекер е германистка и авторка на детски книги, дълги години сътрудничи на публичното радио HR. В град Гисен тя преподава немски на чужденци и управлява балетната школа „ Арабеск ".
Виж всички публикации от Александър Андреев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ